Както признава самият автор, „Паломар“ силно се различава от останалото му творчество. Пред нас се разгръща един паноптикум на човешкото битие и познание, вълшебна притча за това какво и как ние виждаме, по кои пътища сме се формирали културно и как да намерим своето място на Земята и в безкрайната Вселена. Докосваме се до съвършен образец на високата художествена литература, сгъстен, необикновен и зашеметяващ разказ, който дава отговори на най-съществени въпроси: кои сме ние и какво съзираме с просто око, но и до какви прозрения можем да стигнем през увеличителното стъкло на италианския мъдрец. Забележителният текст на „Паломар“ оставя трайни впечатления у всеки, който се е потопил в него.

Този мъдър и вълнуващ роман на Итало Калвино съдържа в своята краткост и привидна простота една проникновена дълбочина, която само великите майстори са способни да постигнат.

Palomar (1983) è l’ultima opera di Italo Calvino (1923-1985), uno dei più grandi scrittori italiani del XX secolo, spesso citato come candidato al Premio Nobel per la letteratura.

Come ammette l’autore stesso, Palomar è molto diverso dal resto della sua opera. Un panopticon dell’esistenza e della conoscenza umana si dispiega davanti a noi, una parabola magica su cosa e come vediamo, lungo quali percorsi ci siamo formati culturalmente e come trovare il nostro posto sulla Terra e nell’Universo infinito. Ci troviamo di fronte a un perfetto esempio di narrativa di alto livello, una storia condensata, straordinaria e sorprendente che fornisce risposte alle domande più essenziali: chi siamo e cosa vediamo a occhio nudo, ma anche quali intuizioni possiamo raggiungere attraverso la lente d’ingrandimento del saggio italiano. Lo straordinario testo di Palomar lascia un’impressione duratura in chiunque vi si immerga.

Questo romanzo saggio e commovente di Italo Calvino racchiude, nella sua brevità e apparente semplicità, una profondità penetrante che solo i grandi maestri sono capaci di raggiungere.